Мерданя

Къпиновският манастир “Св. Никола” се намира в близост до Велико Търново, край р. Веселина. Според надписа, изписан върху корниза на олтарната апсида, Къпиновския манастир е основан през 1272г. по времето на цар Константин Асен. Отвътре е изцяло украсен със стенописи, характерни с многообразието на сюжетите и яркостта на тоновете. Изобразени в цял ръст са светците Иван Рилски, Евтимий Търновски, Иларион Мъгленски и Теодосий Търновски. Може да се видят и нарисуваните портрети на ктиторите братя Хорозови, намиращи се в нишата над входната врата. Също така се отличава дърворезбата с високи художествени качества на иконостаса и на олтарните двери, останали от старата черква.

Петропавловският манастир е един от 14-те манастира в околностите на старата столица, които са били построени през съществуването на Второто българско царство. Манастирът, кръстен на Светите братя Петър и Павел, е един от най-добре запазените от това време. За жалост, през 1913 г. голямо земетресение по тези земи разрушава манастирската черква, източното крило на манастира, както и няколко други по-малки постройки. След дългогодишни възстановителни дейности, днес манастирът “Св.св.Петър и Павел”, е действащ девически манастир - едно добре поддържано, чудесно подредено и прекрасно съхранено огнище на българската духовност – истински притегателен център за християни, поклонници и посетители от всички краища на България.

Село Арбанаси е едно от най-живописните стари селища в страната. То е разположено на едноименното скалисто плато, което е на 4 километра североизточно от Велико Търново. С неповторимата възрожденска архитектура от 16-17 в. на къщите и църквите и природните си дадености, Арбанаси е наистина привлекателно за туристите място. Къщите-крепости правят впечатление с външния си вид и високите каменни огради, които контрастират с китните дворчета. Таваните, вратите, мебелите и прозорците са богато украсени с дърворезби, стените са декорирани с гипсоелементи, изписани с цветя. Особено красиви са запазените 7 черкви от 17 в. Със здравите си високи зидове, малките си прозорци и непристъпните, оковани с желязо дъбови врати, те хармонично се вписват в общия архитектурен вид на селището. В Арбанаси са 80 запазени къщи, от които 36 са национални паметници на културата. Две от най-интересните са къщите-музеи – Костанцалиевата и Хаджиилиевата.

Духовната обител е една от най-прочутите в България. Влизайки в нея сякаш води туристите към времето на Второто българско царство – някъде към края на дванадесети век, когато най-вероятно манастирът е част от крепостта Каменец, чийто владетел бил Иванко от рода на Асеневци. В църквата на арбанашкия манастир “Света Богородица” се пази много стара чудодейна икона. Заради непрестанните кърджалийски нападения, монаси заровили под земята - в близост до църквата, икона на Света Богородица, смятана за чудодейна. Цялата обкована със сребро, наречена още Света Богородица Троерука, тъй като над ръцете на Божията майка има още една – по-голяма ръка. След откриването й хората започнали да я наричат и "плачещата" икона, понеже Богородица плакала, че много време била все под развалини.

Констанцалиевата къща e построена най-вероятно в началото на 18 век. От начало тя била собственост на рода на Кокона Султана, а по-късно била закупена от Атанас Констанцалията. Констанцалиевата къща и огромният й двор са обградени от масивни каменни зидове. За влизане в къщата има два входа. Констанцалиевата къща се издига на два етажа, чиито стаи са много просторни и уютни. На първият етаж се поместват помещенията за пазача и прислугата, складове за стоки, маза и скривалище. Вторият етаж се състои от зимна и лятна спалня, гостна и всекидневна, кухня и сервизни помещения. Начинът, по който е украсена къщата отвътре (дърворезбата, рисунките и различните декорации по стените и таваните), говорят за големите творчески възможности на българските майстори. Вътре в къщата има много запазени съдове, предмети и вещи на бившите обитатели, които днес представляват голям интерес и ни разказват за бита и ежедневието на обикновения българин.

Камъкът на Горна Оряховица представлява плато. То е емблематично за града място, обединяващо няколко забележителности, като еко-пътека, няколко красиви местности и хижа. Камъкът на Горна Оряховица минава по десния бряг на река Янтра. Най-високият му връх, наречен Камъка, е висок 439 метра. До върха може да се стигне по еко-пътеката Камъка. Вървейки туристите имат възможността да се насладят на разнообразната флора и фауна, която предлага защитената местност Божур поляна.

В края на 2008 година атракцион “Калоянова крепост” отваря врати. Впечатляващ е средновековеният замък с бойници и кули, в който се влиза по дървен мост над ров с декоративна водна площ. Паметникът на цар Калоян се издига величествено пред крепостта и е най-новият в съвременната история на България. Интериорът и артистичната програма, която мястото предлага, още повече допринасят за желания ефект.

През 9в. на мястото на Крепост "Царевец" възниква българско селище, което се развива и разраства по време на Първата българска държава и византийското владичество. През 1187г., когато Търново е провъзгласено официално за столица на Второто българско царство, Царевец е превърнат в нейно главно укрепление и аристократичен квартал. Градът е бил център на политическия, стопанския и културния живот на българската държава. В крепостта имало възможност да се влезе през три входа. Освен царе, боляри и духовенство, на Царевец са живяли и много обикновени хора, които са обслужвали горната класа. Дворецът е бил с площ от 4 872кв.м.и се е намирал в централната част на крепостта. А в средата на двора се издигала църквата "Св.Петка". При падането на Търново под турско робство на 17 юли 1393г., дворецът бил опожарен и разрушен.

Храмът - символ "св.Димитър Солунски" е имал важно историческо значение в миналото. Светата обител станала център на българското въстание против византийското робство, организарано от братята Асен и Петър през 1185 година. Тук била възстановена българската патриаршия, като за църковен глава бил ръкоположен архиепископ Василий. Петър бил провъзгласен за цар, а Българската държава за независима. Църквата на два пъти била подложена на грабежите на кърджалиите, а през 1913 година ново земетресение я срива до основи. През 1977г. започват системни действия за реставриране, които завършват през 1985 година.

Регионалният исторически музей във Велико Търново e важен за българската история и развитие. Експозицията обхваща голям период от време и множество ценни експонати. Първата музейна сбирка е подредена в края на 1914 г. В нея наред с останалите материали, постъпили и находките от разкопките на църквата “Св. 40 мъченици”. В далечния вече 2 януари 1871 г. е направено предложение към читалище “Надежда” да се учреди музей на базата на частните колекции от старини на няколко родолюбиви търновци. Ежегодната научна конференция “Музейни четения” събира от 1997 г. насам музейни специалисти и краеведи, като докладите им се отпечатват в сборници.

Велико Търново – древната столица на България, впечатляваща всеки с уникалната си красота. Градът се намира в централна България в подножието на Стара планина. Разположен е на историческите хълмове Царевец, Трапезица и Света Гора, надвиснали над река Янтра и широките й меандри. Повече от 200 години град Велико Търново е бил център на политическия, стопанския и културния живот. На хълма Царевец били изградени Царският дворец и Патриаршията - двете главни институции за това време, както и множество административни и жилищни сгради, разположени по склоновете му.

Църквата е построена в чест на победата на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 година над епиреца Теодор Комнин. Тя била разрушена през 1327 година от земетресение, но е въстановена до 50-те години на 14-ти век. Там се намират няколко старобългарски епиграфски паметници - графичната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум, Омуртаговата и Асеновата графична колона. Надписите били докарани по заповед на цар Иван Асен и поставени вътре. Днес църквата е основно реставрирана, има само малка запазена част от старата постройка. Едно от най - значимите събития случвали се тук било обявяването на Независимостта на България от княз Фердинанд 1 на 22 септември 1908г.

Вторият по значение укрепен хълм на старата българска столица Търново. Интересен е произходът на името му. Твърди се, че идва от думата трапеза или от думата трапец, поради формата на трапец, която укреплението има. Построени са много красиви църкви и сгради, както и резиденцията на патриарха. Крепостта била свързана с тази на хълма Царевец чрез мост, до който се стигало по път, изсечен в скалите. Естествената укрепеност на Трапезица била главната защита на хълма – от три страни той е заобиколен от буйните води на река Янтра. Четири входа водели до вътрешността на крепостта, като главен бил южният. Част от южната порта е запазена и до днес.

Град Елена е разположен в Централна Стара планина, в красивата долина на Еленската река. Няколко живописни дълбоки пролома пресичат напречно северните възвишения. Хълмовете на Еленската котловина са обгърнати от широколистни дървета. В горите живеят дивата свиня, вълкът, лисицата, заекът, сърната и благородният елен. Те са обект и на лов. В бистрите води на реките се срещат черна мряна, речен кефал и балканска пъстърва. Районът е богат на водни ресурси. На река Веселина е изграден язовир "Йовковци", от който се водоснабдяват градовете в околността. Освен него има още осем микроязовира. На територията на община Елена са разположен и резерватът "Бяла крава".

Музеят е построен около средата на 19 век. През 1854 година официално отваря врати и от тогава се използва по предназначение. Архитектурата на сградата има интересен дизайн. Тя е изградена изцяло от камък. Сградата се състои от един приземен етаж и два горни етажа. Около нея има два просторни вътрешни двора, като огражденията около тях представляват високи каменни зидове. Експозицията е подредена на приземния и на първия етаж. В приземния етаж е представена възстановка на обикновена килия и килия за мъчения, а на първия етаж са разположени още три килии. В единия двор се оковавали затворниците, а другият е бил предназначен за разходки.

Килифаревският манастир "Рождество Богородично" е създаден от видният български духовник Теодосий Търновски. В началото на съществуването си, манастирът e бил разположен върху близкия хълм, а зад дебелите манастирски зидове се намирали монашеските сгради. Опустошителното османско нашествие по земите ни обаче, не пощадило и това духовно средище. Години по-късно, обителта била възстановена – на днешното място, край брега на река Белица. Сега под топлите грижи на монахините, с много вяра в душите и усет към красивото, манастирът е превърнат в спретнато и приятно място. Той е изключително предпочитан за посещение, поклонение и извършване на различни християнски ритуали.

Еко-пътеката започва на 3 км. южно от град Елена в посока прохода Елена-Твърдица. Изкачването е по планински път, минаващ покрай "Марков камък". По-нататък еко-пътеката преминава над скални откоси, откъдето се разкрива чудесна гледка към цялата Еленска котловина и северният склон на Стара планина с местния първенец - връх Чумерна. В края на платото се намира друга природна забележителност - "Раюв камък". Представлява 20-метров скален откос, а качиш ли се на него, пред теб се открива просторна гледка чак до язовир "Йовковци". Маршрутът продължава със спускане от планинския рид, преминавайки през махала Шумка.

Kъща за гости Беевата къща Тип: Къща за гости в Мерданя
Цени от: 230 лева за Къща
Брой наематели: 12
За резервации: +359 878 416 600