Лютаджик

Пещерата "Леденика" е една от най-красивите и големи пещери в България. През зимата тя зашеметява туристите със сякаш изваяната си ледена украса. Ето защо тя получава това име. Пещерата се намира в северозападния край - Стрешерски дял на Врачанската планина. Температурата в нея е от -7° C до -15° C, а във вътрешността тя достига до 8° C. "Леденика" предоставя на посетителите уникални гледки, които могат да бъдат наблюдавани в "големия хол" - така нареченото Предверие, Плъзнята - пещерния коридор, Малката зала и в една от най-интересните зали - Малката пропаст. В Малката пропаст има застинал каменен водопад, който днес може да бъде разгледан отблизо. Част от 100-те Национални туристически обекта.

Връх "Околчица" има важно значение в исторически и духовен аспект. Той пази геройския дух на смелите българи. На 2 юни 1876 г. именно на него се води последната битка на Ботевата чета. Канара с издълбан надпис в падината Йолковица обозначава лобното място на Ботев. На върха е издигнат паметник в негова чест.

Маршрутът отнема около 2 часа. Той стартира от село Згориград и стига до хижа Пършевица. Пътеката е добре укрепена и е лесно проходима. Тя се извива покрай река Лева и минава в близост до прекрасния водопад Боров камък. Чудна природа с непознати растителни видове и успокояващ звук на ромоляща вода, това очаква всеки турист, който върви по Врачанската екопътека.

Има легенди, които разказват, че по сините скали е живял Радан Войвода. Скалното ждрело е привлекателен обект. Уникалните скали са сътворени през далечната история на земята. Ждрелото по средата се стеснява от две отвесни скали и заприличва на гигантска порта, от която към село Згориград се открива широк, неповторим пейзаж. Често там се събират алпинисти и се провеждат множество алпиниади.

Комплексът е едно от най-предпочитаните места за разходка и почивка на жителите на Враца. Боровата горичка и зелените поляни подканват посетителите примамливо да се отпуснат и да се насладят на природното спокойствие. В района се намират Туристическият дом и паметникът "Вестителя" на свободата. Всяка неделя от мястото, където е разположен паметникът, се носят звуците на бойна тръба, с която руският войник сигнализирал Освобождението на града на 9 ноември 1877 година.

Град Враца е разположен в полите на Врачанската планина. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Враца има красива околност. От юг са сиво-виолетовие скали на Врачанската планина, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени форми, се издига Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец. На територията на Враца и околностите могат да се посетят: Регионален исторически музей, пещера "Леденика", връх Околчица, Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“, комплекс "Вестителят", Кула на мешчиите, Куртпашова кула, Водопад Скакля, храм "Св. Николай", манастир "Св. Иван Пусти" и други.

Град Вършец е разположен в подножието на връх Тодорини кукли, в северните склонове на Стара планина, всред голяма долина по поречието на река Ботуня. Градчето е известно сред народа като селище, което има здравословен климат и минерални извори, открити и използвани още от римляните. Често посетителите избират точно него като дестинация, защото там се предлага и лечение на сърдечно-съдови, нервни, ревматични, ставни заболявания и др.

Дължината на пещера "Темната дупка" е 5600 м., което я прави една от най-дългите пещери в Стара планина. Това и отрежда и 4-то място сред най-дългите пещери в България. Входът ѝ се намира върху Лакатнишките скали, на 27 м. над течението на река Искър. Пещерната система е на три етажа и се състои от няколко разклонени галерии, свързани помежду си. Във вътрешността на пещерата има дълбоки и дълги езера, като най-дълбоко е "Пепи" - 3 метра, а най-дълго е "Дългото езеро" - 80 метра. В близост до Жековото езеро, пък се появява подземна река, която тече по най-долния етаж на пещерната система. В Темната дупка се срещат почти 20% от всички установени в България троглобионти (пещерни организми). От тях най-известният е Protelsonia lakatnikensis.

Водопадът е висок 120 метра и е изключително красив. До него се достига, вървейки от село Бов по Вазовата екопътека, която е достъпна за туристите. Гледката е възхитителна, а мястото всява едновременно спокойствие и вълнение у посетителите.

Паркът се намира в подножието на Врачанския балкан. Той е прекрасно място за отдих или забавление. Посещението бива приятно и за малки и големи. Мястото предлага на посетителите да участват в различни тактически и отборни игри, стрелба с лък и пейнтбол, атрактивни и екстремни игри. За тези, които могат да шофират има АТВ-писта има доста добро трасе, а за катерачите е алпийската стена, алпийската градина и бънджи-махалото.

"Седемте престола" е православен християнски манастир на Софийската епархия, който се намира в Стара планина, в близост до село Еленов дол. Разположението му е такова, че попада на границата между Софийска и Врачанска област, но административно се води в област София. Тази духовна обител е включена в списъка на Стоте национални обекта под името "Света Богородица". Намира се в красива равнинна местност, заобиколена от гори. Манастирът е по-известен с името „Седемте престола“, заради своята уникална черква. Предание разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски храмови сгради. Със сигурност манастирът е съществувал още през XVI век.

Пещерата се намира в Понор планина, която е част от Стара планина. В нея има наличие на сталактити, сталагмити, каменни лилии, синтрови езерца, свещници. Интересен факт е, че има синтрови езерца, чиито дъна са кристално чисти, изпълнени с разнообразни бисери и каменни лилии. Пещерата е малка, но много красива. Дължината й е 123 метра.

"Ритлите" представляват скални образувания, които са разположени от двете страни по дължината на река Искър. Предполага се, че тази забележителност датира от преди 120 милиона години. Името на природното чудо произлиза от това, че скалите много приличат на огромни ритли на каруца. От дясната страна се простират до местността Шишманица, а от лявата страна се издигат до историческата местност Рашов дол. Изключително трудно и сякаш невъзможно е изкачването през гората до самия връх на "Ритлите", но гледката е невероятна и спираща дъха.

Духовната обител е възникнала през 14-ти век в подножието на скалиста местност край река Искър, където има издълбани пещери. Черепишкият манастир е играел важна роля по времето на Иван Шишман, бил е разрушаван и опожаряван неколкократно от турците, защото е бил истинска крепост на българщината. Този храм има дълга, драматична и кървава история. Интересно място е дървената тераса, където Иван Вазов е написал разказа си "Една българка". Черепишкият манастир съчетава български дух от миналото, история и красота.