Кози Рог

Домът на хумора и сатирата е създаден на 1 април 1972 година и посветен изцяло на веселието и смеха. Дали е съвпадение или наистина е предвидено музеят да отвори врати точно на този ден. Голям интерес за малките деца представляват скулптурите на смешните художествени герои като Дон Кихот и неговият приятел Санчо Панса, както и Хитър Петър, така известен със своя бистър ум и хитрост. Освен голяма част от българското хумористично и сатирично наследство и традиции, в Дом на хумора и сатирата се събират и пазят много и от чуждестранните култури. Мястото разполага с едно огромно разнообразие от множество забавни карикатури, снимки и картини, които са набавяни в продължение на много години и представят култура на повече от 170 страни в света. Те са свързани с областта на литературата, фотографията, скулптурата и т.н.

Град Габрово се намира в подножието на Стара планина в близост до прохода Шипка. Той се разпростира на около 25 километра по поречието на река Янтра. Габрово е известно сред населението на България като град на смеха. В него се намира уникалният по рода си Дом на хумора и сатирата, в който всеки посетител се връща в детството и забравя за грижите. Не по-малко известен е факта, че именно в Габрово е построена първата гимназия "Априловската гимназия", която е основана през 1835 година. Основни и важни забележителности в Габрово са: Часовниковата кула, Църква "Успение Богородично", Дечкова къща, Комплекс на занаятите "Етъра" и други.

Априловската гимназия e основанa през 1835 година. Училището поставя началото на светските образователни институции, които постепенно заменили изцяло килийните през Възрожденската епоха. Официално през 1872 година Априловското училище започва да действа като гимназия, а няколко години по-късно взима името на своя велик основател - Васил Априлов. В старото даскало се помещава и музей на образованието, създаден през 1973 година. Неговата главна цел е да разкаже и разкрие на хората еволюцията на образованието в България от началото на 19 век, чак до наши дни.

Еко-пътеката има дължина 22 километра и се намира между Габрово и Севлиево. Началото на "Витата стена" започва от село Яворово, като пътеката се изкачва постепенно над селото и навлиза в гората. Първата част от прехода е по асфалтов път, а след това се влива в горска пътека. Трасето е изпъстрено с красиви местенца с чудна гледка. Еко-пътеката обхожда величествения скален венец на "Витата стена", която е с височина 702 метра и следва билото на най-голямото карстово плато, разположено между Севлиево, Габрово и Дряново. Отделеното време за преход по този маршрут не е загубено време и си заслужава.

Дряновският манастир “Св.Архангел Михаил” е издигнат към края на 17-ти век, като заедно с него се изграждат двуетажни жилищни корпуси по дължината на реката. През втората половина на 19-ти век, Дряновският манастир, вече представлява една от най-големите и добре укрепени обители по Търновския край – важно религиозно и културно средище на българите от околността. Дряновските монаси са сред най-активните участници в революционните борби за освобождение от османско робство. Дряновският манастир “Св.Архангел Михаил” е действащ мъжки манастир, с храмов празник – 8 ноември. Има изградеи маршрута - Дряновска екопътека и “Via Ferrata”.

В пещерата "Бачо Киро" е установено наличие на живот още от средния и късен Палеолит. Тя е богата на варовикови образувания, като сталактити, сталагмити, завеси и колони. Скалните образувания наподобяват форма на змии, мечка, риби и хора. Предлагат се два маршрута на туристите, чрез които да обиколят пещерата - един къс и един дълъг. За по-голяма безопасност на посетителите, само късия маршрут е отворен за масови посещения. В пещерата можете да видите така наречените „Чистилището”, където хората са се пречиствали от греховете си и са молели за прошка и "Огнището", където се е намирал техният източник на топлина и светлина.

Етнографски музей "Етъра" отваря вратите си за посетители на 7.09.1964 година. Негов създател е Лазар Донков. Етнографски музей "Етъра" представя архитектурното и битово минало на Габрово и Габровския край от епохата на възраждането, събрани в 50-те обекта, представляващи къщи със занаятчийски работилници и техните съоръжения за вода. Забележително е наличието на 16-те образци на балканската архитектура, намиращи се в музея. Посещавайки Етъра туристите имат възможността да станат свидетели на единствената колекция в България на народна техника за вода. Всички обекти са разположени на 7 хектара земя и оттам минава малка рекичка, над която е построен мост, така че спокойно да се преминава от едната страна на другата.

Селото–резерват предлага на туристите да разгледат две музейни къщи от 18 и първата половина на 19 век с оригинални предмети от този период. Някои от най-известите музейни обекти са менгемe за восък с оригинален механизъм от началото на 19 век, ножарска работилница, килийно училище, зала, в която се редуват изложби според сезона и календарните празници – сурвакници, мартеници, великденска обредност, картини, фотоси и други. За произхода на Боженци съществува една много известна легенда, свързана с болярката Божана. След падането на България под турско робство, тя нямала друг избор освен да бяга със своите деца и да търси спасение и убежище на някое закътано място в Балкана, далеч от турските войски. Край едни шумящи потоци, дълбоко в прегръдката на Стара планина, Божана спира и решава, че отсега нататък тук ще бъде нейният дом. Оттогава селото започва да носи нейното име и да се нарича Боженци.

Пътеката по своята дължина изцяло следва скалистия ръб на каньона и само сантиметри делят туриста от пропастното пространство. Това несъмнено прибавя необходимата доза адреналин, за да почувства всеки изключителността едновременно както на мястото, така и на начинанието си. Природата не пропуска да направи всеки един от туристите в безмълвен свидетел на вечната битка между силата и увереността на камъка и променливата пенлива и бистра вода (река Негованка). Карстовите скали на някои места достигат височината от 50 метра, а избуялата върху тях растителност ги превраща в невероятно красива гледка. Краят на еко-маршрута се означава със силен шум на падащата величествено вода. Това е Момин скок – водопад. Буйно и неудържимо водата стремглаво се спуска в голям вир. Зашеметяващо преживяване с омайваща гледка предлага на посетителите еко-пътека "Еменски каньон".

Разположен до с. Вишовград, на метри от пътя Павликени – Балван – Велико Търново, комплексът "Зарапово" е удобно място да спрете за кратка почивка или да продължите впечатленията си от Негованската екопътека. Романтично дървено мостче, красив водопад (най-атрактивната част от комплекса е високият 15 м Зараповски водопад, падащ по живописни стъпала и прагове) и пищна зеленина омайват посетителите на геокомплекса.

Град Дряново е административен център на община, разположена на площ от 272 кв.км в подножието на северните склонове на Централна Стара планина. Възникването на Дряново се свързва с владетелите на династията Асеневци. Съвременното му име се споменава за пръв път в турски документ от XV век. През Възраждането основен поминък на населението е занаятчийството, животновъдството и овощарството, чийто най-талантлив представител е майстор Колю Фичето. В родното си място той построява черквата „Св. Никола”, която и днес впечатлява с внушителните си размери и архитектурно оформление. Друга забележителност е църквата "Св. Богородица". Тя лежи върху основите на стар храм от XV век. Представлява хармонично изграден комплекс от църква, камбанария, килийно училище и църковен двор с ограда.

Улицата на занаятите се намира в старинната част на Трявна. До нея се стига лесно пеша. Ако сте стигнали до Часовниковата кула, улицата на занаятите е на една крачка. Минавате по Кивгиреният мост, известен още като Гърбавият мост, който свързва двете части на града и сте там. На улицата на занаятите се намират и някои други забележителности на град Трявна, като Славейковата и Даскаловата къща.

Галерията е открита още през 1985 година в реставрираното Славейково училище. Характерна за картините на Димитър Казаков-Нерон е необичайната перспектива. Усещането, че образите летят в едно друго пространство, където земното притегляне е непознато и в същото време всичко е познато, близко, някога си го чувал, вкусвал, усещал, сънувал. Художникът се вдъхновява от бита, фолклора и старинните български икони.

Тази къща е построена през 19 век и е била жилище на Петко Славейков и жена му, която е била тревненка. Петко Славейков е бил учител в Трявна, задомява се тук и тук са родени децата му. Тази къща става родното място на великият модернист Пенчо Славейков. Къщата е с типична възрожденска архитектура. Състои се от два етажа, първият, от които направен от камък, а вторият от дърво, боядисани в бяло и отрупани с цветя мушкато. В наши дни в нея са изложени предмети и вещи от бита на семейство Славейкови. Запазена и до днес е масата, на която са пишели и учели децата, ниската софра, където са се хранели, както и съдовете, в които са готвели, огнището, станът, на който са се тъчали черги, дрехи и др. Запазени са и много документи, свързани с творчеството на двамата писатели.

Музеят на азиатското и африканското изкуство се намира в централната част на града. В него са изложени експонати от различни векове, които демонстрират голямо разнообразие от култури и религии. Най-старите съхранявани вещи са от 2 век, а най-новите от 20 век. Правени са опити да бъдат съпоставени елементи от българския бит и култура с тези на Индия, Непал, Тибет, Китай и Африка.

Селището е известно с архитектурно-възрожденския си комплекс, притегателно място за много туристи от страната и чужбина. В Трявна се намира Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство, една от забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. В Трявна интересни за посещение са: Галерия "Казаков", Къща-музей Славейкови, Улицата на занаятите, Музеят за азиатско и африканско изкуство и други. В околността се намира и природен парк "Българка".

Часовниковата кула е построена от местното население и през годините неколкократно се е променяла средната и част, но тя винаги е била символ и гордост на града. Долната й, най-висока част е масивна, направена от камъни. Следва по-малка осмоъгълна част, там се намират часовникът и механизмът, от които всяка вечер след 10 часа се чува песента на "Неразделни“. В най-горната част на кулата се намира камбана, която е там още от построяването й. Вечер кулата се осветява. Има светлини в средата на каменната основа. Часовникът също свети, за да се вижда отдалеч и и дори върха на кулата е осветен.

Къщата е голяма и е на два етажа. На долния етаж са разположени няколко експозиции, а в горната част са стаите с прочутите тавани-слънца. Те представляват слънца, които са запазили красотата и яркостта си през всичките тези години. Създадени са заради един облог между известен майстор дърворезбар и неговият чирак. Състезавали се кой ще направи по-красив таван. Двете слънца са майсторски изработени, едното е с прекрасни лъчи, а другото е украсено с малки маргаритки по края. Зад къщата също има дворче със стар кладенец.

През 1902 година храм-паметник “Рождество Христово” е завършен напълно. Архитектурното решение изцяло е повлияно от стила на руските църкви от 17 век. Светата обител има пет позлатени купола, които не могат да бъдат незабелязани дори и сред гъстотата на гората, сред която са разположени. За някои храм-паметникът "Рождество Христово" е символ на братската любов между българи и руснаци по време на войната. Звънът на неговите 17 камбани действа като притегателна сила за туристите. Първте дарения за храма от хиляди рубли, икони, ризница биват направени от царя-Освободител – Александър II.

Къщи за гости КОЗИРОГ Тип: Къща за гости в Кози Рог
Цени от: 15 лева за човек в Двойна стая
Брой наематели: 23
За резервации: +359 878 266 319