Ябланица

"Седемте престола" е православен християнски манастир на Софийската епархия, който се намира в Стара планина, в близост до село Еленов дол. Разположението му е такова, че попада на границата между Софийска и Врачанска област, но административно се води в област София. Тази духовна обител е включена в списъка на Стоте национални обекта под името "Света Богородица". Намира се в красива равнинна местност, заобиколена от гори. Манастирът е по-известен с името „Седемте престола“, заради своята уникална черква. Предание разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски храмови сгради. Със сигурност манастирът е съществувал още през XVI век.

Кътинските пирамиди са скални образувания, формирали се под влиянието на вековна ерозия. Наричат се пирамиди, защото повечето изсечени в скалите форми са конусовидни, със заострени върхове. Впечатляващото при тях е, че цветът на камъка се променя в зависимост от метеорологичните условия. Пирамидите могат да изглеждат червеникави, жълти, дори и синьо-зелени. За съжаление с течение на годините пирамидите стават все по-малко. Причината е изкуственото захранване на водния дол, разположен в основите на скалния феномен. Той подхранва растителността, която се изкачва все по-нагоре и постепенно руши образуванията.

Скравена е място с героично минало. В него се намира паметник-костница на Ботевите четници. Костницата съхранява черепите на десет Ботеви четници от групата на Георги Апостолов, намерили смъртта си при разгрома на четата в Рашов дол край Ритлите, на 2 юни 1876 година. Част от 100-те Национални туристически обекта.

Манастирът "Свето Преображение" е известен още като Скравенски манастир. Той се намира в местността Баткун в Лакавишкия рид на Западния Предбалкан. Той е основан по време на Втората българска държава, неколкократно разрушаван и възобновяван. Има съхранени части от стенописи, останали от стария храм и жилищна сграда. Част от 100-те Национални туристически обекта.

Дължината на пещера "Темната дупка" е 5600 м., което я прави една от най-дългите пещери в Стара планина. Това и отрежда и 4-то място сред най-дългите пещери в България. Входът ѝ се намира върху Лакатнишките скали, на 27 м. над течението на река Искър. Пещерната система е на три етажа и се състои от няколко разклонени галерии, свързани помежду си. Във вътрешността на пещерата има дълбоки и дълги езера, като най-дълбоко е "Пепи" - 3 метра, а най-дълго е "Дългото езеро" - 80 метра. В близост до Жековото езеро, пък се появява подземна река, която тече по най-долния етаж на пещерната система. В Темната дупка се срещат почти 20% от всички установени в България троглобионти (пещерни организми). От тях най-известният е Protelsonia lakatnikensis.