Буковец

Град Дряново е административен център на община, разположена на площ от 272 кв.км в подножието на северните склонове на Централна Стара планина. Възникването на Дряново се свързва с владетелите на династията Асеневци. Съвременното му име се споменава за пръв път в турски документ от XV век. През Възраждането основен поминък на населението е занаятчийството, животновъдството и овощарството, чийто най-талантлив представител е майстор Колю Фичето. В родното си място той построява черквата „Св. Никола”, която и днес впечатлява с внушителните си размери и архитектурно оформление. Друга забележителност е църквата "Св. Богородица". Тя лежи върху основите на стар храм от XV век. Представлява хармонично изграден комплекс от църква, камбанария, килийно училище и църковен двор с ограда.

Дряновският манастир “Св.Архангел Михаил” е издигнат към края на 17-ти век, като заедно с него се изграждат двуетажни жилищни корпуси по дължината на реката. През втората половина на 19-ти век, Дряновският манастир, вече представлява една от най-големите и добре укрепени обители по Търновския край – важно религиозно и културно средище на българите от околността. Дряновските монаси са сред най-активните участници в революционните борби за освобождение от османско робство. Дряновският манастир “Св.Архангел Михаил” е действащ мъжки манастир, с храмов празник – 8 ноември. Има изградеи маршрута - Дряновска екопътека и “Via Ferrata”.

В пещерата "Бачо Киро" е установено наличие на живот още от средния и късен Палеолит. Тя е богата на варовикови образувания, като сталактити, сталагмити, завеси и колони. Скалните образувания наподобяват форма на змии, мечка, риби и хора. Предлагат се два маршрута на туристите, чрез които да обиколят пещерата - един къс и един дълъг. За по-голяма безопасност на посетителите, само късия маршрут е отворен за масови посещения. В пещерата можете да видите така наречените „Чистилището”, където хората са се пречиствали от греховете си и са молели за прошка и "Огнището", където се е намирал техният източник на топлина и светлина.

Музеят е построен около средата на 19 век. През 1854 година официално отваря врати и от тогава се използва по предназначение. Архитектурата на сградата има интересен дизайн. Тя е изградена изцяло от камък. Сградата се състои от един приземен етаж и два горни етажа. Около нея има два просторни вътрешни двора, като огражденията около тях представляват високи каменни зидове. Експозицията е подредена на приземния и на първия етаж. В приземния етаж е представена възстановка на обикновена килия и килия за мъчения, а на първия етаж са разположени още три килии. В единия двор се оковавали затворниците, а другият е бил предназначен за разходки.

Килифаревският манастир "Рождество Богородично" е създаден от видният български духовник Теодосий Търновски. В началото на съществуването си, манастирът e бил разположен върху близкия хълм, а зад дебелите манастирски зидове се намирали монашеските сгради. Опустошителното османско нашествие по земите ни обаче, не пощадило и това духовно средище. Години по-късно, обителта била възстановена – на днешното място, край брега на река Белица. Сега под топлите грижи на монахините, с много вяра в душите и усет към красивото, манастирът е превърнат в спретнато и приятно място. Той е изключително предпочитан за посещение, поклонение и извършване на различни християнски ритуали.

Църквата е построена в чест на победата на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 година над епиреца Теодор Комнин. Тя била разрушена през 1327 година от земетресение, но е въстановена до 50-те години на 14-ти век. Там се намират няколко старобългарски епиграфски паметници - графичната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум, Омуртаговата и Асеновата графична колона. Надписите били докарани по заповед на цар Иван Асен и поставени вътре. Днес църквата е основно реставрирана, има само малка запазена част от старата постройка. Едно от най - значимите събития случвали се тук било обявяването на Независимостта на България от княз Фердинанд 1 на 22 септември 1908г.

Велико Търново – древната столица на България, впечатляваща всеки с уникалната си красота. Градът се намира в централна България в подножието на Стара планина. Разположен е на историческите хълмове Царевец, Трапезица и Света Гора, надвиснали над река Янтра и широките й меандри. Повече от 200 години град Велико Търново е бил център на политическия, стопанския и културния живот. На хълма Царевец били изградени Царският дворец и Патриаршията - двете главни институции за това време, както и множество административни и жилищни сгради, разположени по склоновете му.

Вторият по значение укрепен хълм на старата българска столица Търново. Интересен е произходът на името му. Твърди се, че идва от думата трапеза или от думата трапец, поради формата на трапец, която укреплението има. Построени са много красиви църкви и сгради, както и резиденцията на патриарха. Крепостта била свързана с тази на хълма Царевец чрез мост, до който се стигало по път, изсечен в скалите. Естествената укрепеност на Трапезица била главната защита на хълма – от три страни той е заобиколен от буйните води на река Янтра. Четири входа водели до вътрешността на крепостта, като главен бил южният. Част от южната порта е запазена и до днес.

Регионалният исторически музей във Велико Търново e важен за българската история и развитие. Експозицията обхваща голям период от време и множество ценни експонати. Първата музейна сбирка е подредена в края на 1914 г. В нея наред с останалите материали, постъпили и находките от разкопките на църквата “Св. 40 мъченици”. В далечния вече 2 януари 1871 г. е направено предложение към читалище “Надежда” да се учреди музей на базата на частните колекции от старини на няколко родолюбиви търновци. Ежегодната научна конференция “Музейни четения” събира от 1997 г. насам музейни специалисти и краеведи, като докладите им се отпечатват в сборници.

Храмът - символ "св.Димитър Солунски" е имал важно историческо значение в миналото. Светата обител станала център на българското въстание против византийското робство, организарано от братята Асен и Петър през 1185 година. Тук била възстановена българската патриаршия, като за църковен глава бил ръкоположен архиепископ Василий. Петър бил провъзгласен за цар, а Българската държава за независима. Църквата на два пъти била подложена на грабежите на кърджалиите, а през 1913 година ново земетресение я срива до основи. През 1977г. започват системни действия за реставриране, които завършват през 1985 година.

През 9в. на мястото на Крепост "Царевец" възниква българско селище, което се развива и разраства по време на Първата българска държава и византийското владичество. През 1187г., когато Търново е провъзгласено официално за столица на Второто българско царство, Царевец е превърнат в нейно главно укрепление и аристократичен квартал. Градът е бил център на политическия, стопанския и културния живот на българската държава. В крепостта имало възможност да се влезе през три входа. Освен царе, боляри и духовенство, на Царевец са живяли и много обикновени хора, които са обслужвали горната класа. Дворецът е бил с площ от 4 872кв.м.и се е намирал в централната част на крепостта. А в средата на двора се издигала църквата "Св.Петка". При падането на Търново под турско робство на 17 юли 1393г., дворецът бил опожарен и разрушен.

В края на 2008 година атракцион “Калоянова крепост” отваря врати. Впечатляващ е средновековеният замък с бойници и кули, в който се влиза по дървен мост над ров с декоративна водна площ. Паметникът на цар Калоян се издига величествено пред крепостта и е най-новият в съвременната история на България. Интериорът и артистичната програма, която мястото предлага, още повече допринасят за желания ефект.

Констанцалиевата къща e построена най-вероятно в началото на 18 век. От начало тя била собственост на рода на Кокона Султана, а по-късно била закупена от Атанас Констанцалията. Констанцалиевата къща и огромният й двор са обградени от масивни каменни зидове. За влизане в къщата има два входа. Констанцалиевата къща се издига на два етажа, чиито стаи са много просторни и уютни. На първият етаж се поместват помещенията за пазача и прислугата, складове за стоки, маза и скривалище. Вторият етаж се състои от зимна и лятна спалня, гостна и всекидневна, кухня и сервизни помещения. Начинът, по който е украсена къщата отвътре (дърворезбата, рисунките и различните декорации по стените и таваните), говорят за големите творчески възможности на българските майстори. Вътре в къщата има много запазени съдове, предмети и вещи на бившите обитатели, които днес представляват голям интерес и ни разказват за бита и ежедневието на обикновения българин.

Пътеката по своята дължина изцяло следва скалистия ръб на каньона и само сантиметри делят туриста от пропастното пространство. Това несъмнено прибавя необходимата доза адреналин, за да почувства всеки изключителността едновременно както на мястото, така и на начинанието си. Природата не пропуска да направи всеки един от туристите в безмълвен свидетел на вечната битка между силата и увереността на камъка и променливата пенлива и бистра вода (река Негованка). Карстовите скали на някои места достигат височината от 50 метра, а избуялата върху тях растителност ги превраща в невероятно красива гледка. Краят на еко-маршрута се означава със силен шум на падащата величествено вода. Това е Момин скок – водопад. Буйно и неудържимо водата стремглаво се спуска в голям вир. Зашеметяващо преживяване с омайваща гледка предлага на посетителите еко-пътека "Еменски каньон".

Духовната обител е една от най-прочутите в България. Влизайки в нея сякаш води туристите към времето на Второто българско царство – някъде към края на дванадесети век, когато най-вероятно манастирът е част от крепостта Каменец, чийто владетел бил Иванко от рода на Асеневци. В църквата на арбанашкия манастир “Света Богородица” се пази много стара чудодейна икона. Заради непрестанните кърджалийски нападения, монаси заровили под земята - в близост до църквата, икона на Света Богородица, смятана за чудодейна. Цялата обкована със сребро, наречена още Света Богородица Троерука, тъй като над ръцете на Божията майка има още една – по-голяма ръка. След откриването й хората започнали да я наричат и "плачещата" икона, понеже Богородица плакала, че много време била все под развалини.

Село Арбанаси е едно от най-живописните стари селища в страната. То е разположено на едноименното скалисто плато, което е на 4 километра североизточно от Велико Търново. С неповторимата възрожденска архитектура от 16-17 в. на къщите и църквите и природните си дадености, Арбанаси е наистина привлекателно за туристите място. Къщите-крепости правят впечатление с външния си вид и високите каменни огради, които контрастират с китните дворчета. Таваните, вратите, мебелите и прозорците са богато украсени с дърворезби, стените са декорирани с гипсоелементи, изписани с цветя. Особено красиви са запазените 7 черкви от 17 в. Със здравите си високи зидове, малките си прозорци и непристъпните, оковани с желязо дъбови врати, те хармонично се вписват в общия архитектурен вид на селището. В Арбанаси са 80 запазени къщи, от които 36 са национални паметници на културата. Две от най-интересните са къщите-музеи – Костанцалиевата и Хаджиилиевата.

Селището е известно с архитектурно-възрожденския си комплекс, притегателно място за много туристи от страната и чужбина. В Трявна се намира Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство, една от забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. В Трявна интересни за посещение са: Галерия "Казаков", Къща-музей Славейкови, Улицата на занаятите, Музеят за азиатско и африканско изкуство и други. В околността се намира и природен парк "Българка".

Музеят на азиатското и африканското изкуство се намира в централната част на града. В него са изложени експонати от различни векове, които демонстрират голямо разнообразие от култури и религии. Най-старите съхранявани вещи са от 2 век, а най-новите от 20 век. Правени са опити да бъдат съпоставени елементи от българския бит и култура с тези на Индия, Непал, Тибет, Китай и Африка.

Часовниковата кула е построена от местното население и през годините неколкократно се е променяла средната и част, но тя винаги е била символ и гордост на града. Долната й, най-висока част е масивна, направена от камъни. Следва по-малка осмоъгълна част, там се намират часовникът и механизмът, от които всяка вечер след 10 часа се чува песента на "Неразделни“. В най-горната част на кулата се намира камбана, която е там още от построяването й. Вечер кулата се осветява. Има светлини в средата на каменната основа. Часовникът също свети, за да се вижда отдалеч и и дори върха на кулата е осветен.

Къщата е голяма и е на два етажа. На долния етаж са разположени няколко експозиции, а в горната част са стаите с прочутите тавани-слънца. Те представляват слънца, които са запазили красотата и яркостта си през всичките тези години. Създадени са заради един облог между известен майстор дърворезбар и неговият чирак. Състезавали се кой ще направи по-красив таван. Двете слънца са майсторски изработени, едното е с прекрасни лъчи, а другото е украсено с малки маргаритки по края. Зад къщата също има дворче със стар кладенец.

Галерията е открита още през 1985 година в реставрираното Славейково училище. Характерна за картините на Димитър Казаков-Нерон е необичайната перспектива. Усещането, че образите летят в едно друго пространство, където земното притегляне е непознато и в същото време всичко е познато, близко, някога си го чувал, вкусвал, усещал, сънувал. Художникът се вдъхновява от бита, фолклора и старинните български икони.

Тази къща е построена през 19 век и е била жилище на Петко Славейков и жена му, която е била тревненка. Петко Славейков е бил учител в Трявна, задомява се тук и тук са родени децата му. Тази къща става родното място на великият модернист Пенчо Славейков. Къщата е с типична възрожденска архитектура. Състои се от два етажа, първият, от които направен от камък, а вторият от дърво, боядисани в бяло и отрупани с цветя мушкато. В наши дни в нея са изложени предмети и вещи от бита на семейство Славейкови. Запазена и до днес е масата, на която са пишели и учели децата, ниската софра, където са се хранели, както и съдовете, в които са готвели, огнището, станът, на който са се тъчали черги, дрехи и др. Запазени са и много документи, свързани с творчеството на двамата писатели.

Улицата на занаятите се намира в старинната част на Трявна. До нея се стига лесно пеша. Ако сте стигнали до Часовниковата кула, улицата на занаятите е на една крачка. Минавате по Кивгиреният мост, известен още като Гърбавият мост, който свързва двете части на града и сте там. На улицата на занаятите се намират и някои други забележителности на град Трявна, като Славейковата и Даскаловата къща.

Камъкът на Горна Оряховица представлява плато. То е емблематично за града място, обединяващо няколко забележителности, като еко-пътека, няколко красиви местности и хижа. Камъкът на Горна Оряховица минава по десния бряг на река Янтра. Най-високият му връх, наречен Камъка, е висок 439 метра. До върха може да се стигне по еко-пътеката Камъка. Вървейки туристите имат възможността да се насладят на разнообразната флора и фауна, която предлага защитената местност Божур поляна.

Селото–резерват предлага на туристите да разгледат две музейни къщи от 18 и първата половина на 19 век с оригинални предмети от този период. Някои от най-известите музейни обекти са менгемe за восък с оригинален механизъм от началото на 19 век, ножарска работилница, килийно училище, зала, в която се редуват изложби според сезона и календарните празници – сурвакници, мартеници, великденска обредност, картини, фотоси и други. За произхода на Боженци съществува една много известна легенда, свързана с болярката Божана. След падането на България под турско робство, тя нямала друг избор освен да бяга със своите деца и да търси спасение и убежище на някое закътано място в Балкана, далеч от турските войски. Край едни шумящи потоци, дълбоко в прегръдката на Стара планина, Божана спира и решава, че отсега нататък тук ще бъде нейният дом. Оттогава селото започва да носи нейното име и да се нарича Боженци.

Разположен до с. Вишовград, на метри от пътя Павликени – Балван – Велико Търново, комплексът "Зарапово" е удобно място да спрете за кратка почивка или да продължите впечатленията си от Негованската екопътека. Романтично дървено мостче, красив водопад (най-атрактивната част от комплекса е високият 15 м Зараповски водопад, падащ по живописни стъпала и прагове) и пищна зеленина омайват посетителите на геокомплекса.

Петропавловският манастир е един от 14-те манастира в околностите на старата столица, които са били построени през съществуването на Второто българско царство. Манастирът, кръстен на Светите братя Петър и Павел, е един от най-добре запазените от това време. За жалост, през 1913 г. голямо земетресение по тези земи разрушава манастирската черква, източното крило на манастира, както и няколко други по-малки постройки. След дългогодишни възстановителни дейности, днес манастирът “Св.св.Петър и Павел”, е действащ девически манастир - едно добре поддържано, чудесно подредено и прекрасно съхранено огнище на българската духовност – истински притегателен център за християни, поклонници и посетители от всички краища на България.

Природният парк Българка е най-младият природен парк, като включва и връх "Българка". Целият парк има площ около 22 000 ха, което наистина е впечатляваща големина. В района попадат защитените със закон местности - Столища, Студен кладенец, Соколски манастир и Мъхченица - Йововци. Има голям брой забележителности, по-известните сред туристите са - Викана скала, Мъхнати скали и други. Фауната и флората са изключително разнообразни. На територията на природен парк Българка има изградени и обозначени с поддържани насочващи табели множество екопътеки и маршрути.

Домът на хумора и сатирата е създаден на 1 април 1972 година и посветен изцяло на веселието и смеха. Дали е съвпадение или наистина е предвидено музеят да отвори врати точно на този ден. Голям интерес за малките деца представляват скулптурите на смешните художествени герои като Дон Кихот и неговият приятел Санчо Панса, както и Хитър Петър, така известен със своя бистър ум и хитрост. Освен голяма част от българското хумористично и сатирично наследство и традиции, в Дом на хумора и сатирата се събират и пазят много и от чуждестранните култури. Мястото разполага с едно огромно разнообразие от множество забавни карикатури, снимки и картини, които са набавяни в продължение на много години и представят култура на повече от 170 страни в света. Те са свързани с областта на литературата, фотографията, скулптурата и т.н.

Град Габрово се намира в подножието на Стара планина в близост до прохода Шипка. Той се разпростира на около 25 километра по поречието на река Янтра. Габрово е известно сред населението на България като град на смеха. В него се намира уникалният по рода си Дом на хумора и сатирата, в който всеки посетител се връща в детството и забравя за грижите. Не по-малко известен е факта, че именно в Габрово е построена първата гимназия "Априловската гимназия", която е основана през 1835 година. Основни и важни забележителности в Габрово са: Часовниковата кула, Църква "Успение Богородично", Дечкова къща, Комплекс на занаятите "Етъра" и други.

Петровската къща Тип: Къща за гости в Буковец
Цени от: 220 лева за Къща
Брой наематели: 10
За резервации: +359 878 315 554

Хепинес 2 Тип: Къща за гости в Буковец
Брой наематели: 14
За резервации: 0899946584

Къщата с лозата Тип: Къща за гости в Буковец
Брой наематели: 12
За резервации: +359 879 37 80 85